Светлика през стъклото се процежда.

През палавата шумна суета.

Окъпано от изгрева проглежда

лъчисто утрото на пролетта.

Почуква ме по сънните клепачи,

пробягва по изписания лист

и леко, нежно, за да не заплача,

на миглите ми сипва прах златист.

Събуждам се послушна, тиха, бяла.

На спомен свойте сънища обричам.

От нощен стих мечтите си изляла,

в реалност дневна кротко преобличам.