13 хубави, талантливи и амбициозни млади момичета прославиха Русе и „Дунав Еконт Експрес" в Европа



В историята на киноиндустрията има едно заглавие, което ще остане вечен
хит и пример за успех - „Ангелите на Чарли". Основната идея е по
американски простичка, но гениална като находка - загадъчният милионер
Чалз Таунсет, известен повече като Чарли, наема три частни детективки и
им поставя най-различни от сложни по-сложни задачи. Ослепителните
красавици с респектиращи умения ги изпълняват с много финес и сексапил,
с помощта на съобразителните си умове и безмилостните си бойни техники,
като всичко това е придружено от смях, настроение и неподправени
развлечения - и за Ангелите, и за публиката.

Такива ангели има и в Русе, дори са не 3, а 13. Те донесоха на града
първата национална купа в колективните спортове, а преди това напрвавиха
забележителен рейд в евротурнирите, където стигнаха до групите на ФИБА
Европа. Това са момичетата от „Дунав Еконт Експрес" с треньор Георги
Божков. Ангелите на Жоро, които изпълняват успешно всяка поставена мисия!

Мисис Алън е учителка в Питсбърг, Пенсилвания и въпреки че съпругът
й е елитен бодигард и лично охранява президент на фирма, не си пада по
екшъните. Но една вечер любимият й тв канал излъчва филма „Отвлечен",
който привлича семейството със странните си съвпадения. Разказва се за
безоблачния живот на учителка и охранител, който се превръща в тежък
кошмар след като българската мафия отвлича една от дъщерите им. Дивите
бандити от непознатата държава някъде в крайчеца на Европа са
безкомпромисни, с тях се преговаря трудно и докато се стигне до
традиционния американски хепиенд се преминава през хиляди изпитания,
отчаяния и сълзи.

Историята е почти забравена, когато Шарел, най-голямата дъщеря на
семейство Алън, дипломирана специалистка по компютри и социални науки
от Южния университет в САЩ и добра баскетболистка, получава оферта да
продължи спортната си кариера от точно България?

Семейството изтръпва - повтаря ли се филмът!?

Нашите се страхуват да ме пускат надалеч, а това съвпадение
допълнително ги притесни, но в края на краищата се съгласиха да остана
в Европа. Преди да дойда тук игрех в Турция, също толкова далеч от
дома, разказва с усмивка Шарел. Тя е една от звездите, които заедно с
треньора Георги Божков накараха спортна Европа да се научи да произнася
правилно името на тима „Дунав Еконт Експрес" и донесоха на Русе първия
голям трофей в колективните спортове - Купата на България.

Шарън има две сестри - Тейлър и Моник и брат Джъстин.  Татуировката на
лявата й китка - „In God I Trust" /"Вярвам в Бог"/, не е просто звездна
мода. Когато е у дома, 23-годишното гард-крило всяка неделя е на църква
със семейството си. Дядо й е пастор и е възпитана в християнските
традиции. Тази седмица Шарел научи, че и в Русе има баптиска църква и
още в неделя ще иде там да се помоли за себе си и близките си.

Когато получава поканата да заиграе в Русе, първо се допитва до Google

Харесал й градът, заинтригувала я идеята да е част от отбор с хъс и
амбиции и приела. Сега е повече от доволна от избора си - къпе се в
горещата любов на публиката и е горда, че е част от паметното
спечелване на купата.

Парите не са най-важното, тъй като аз и в САЩ щях да играя баскет, но
тук има тръпка да си в млад отбор, да пишеш историята му. Чувствам се
много добре, не ме притеснява нищо и отдавна съм успокоила нашите,
казва с лека усмивка Шарел.

В Русе момичето със живи и любопитни очи, което мечтае след края на
кариерата си да стане преподавател по математика и баскетбол, се
адаптирало бързо. Липсва й само едно - типичните американски ресторанти
за бързо хранене „Макдоналдс", „KFC", „Big Burger" и т.н., но като се
прибере у дома наваксва. Е, може би и липсва още нещо - Шарел ще
посрещне Свети Валентин само с Принс - 11-месечното й кученце, което
нежно нарича „мъничък пухчо".

„Макдоналдс" липсва и на другата американка в „Дунав Еконт Експрес"
Даниел Бъргин. Някои сайтове изписват фамилията й като Бърджин и това
малко я дразни, а да дразниш Даниел никак не е безопасно.

196-сантиметровата амазонка е завършила е криминалистика и

американско право

в „UNC Scharlot" и се готви за кариера в полицията, а защо не и във ФБР след баскетбола.

Това е страстта и мечтата ми - да вляза в полицията и да се боря на
улицата така, както го правя на терена, казва американският център на
най-успелият български отбор.

И нейните родители отначало се страхували да я пуснат у нас, но й
повярвали, че взема правилното решение и сега не само не съжаляват за
избора си, а и се гордеят Дани. Двете й по-големи сестри Ким и Лорин
също.

С вируса на баскета №55 от „Дунав Еконт Експрес" е заразена от дядо си
Хауърд Бъргин, треньор по баскетбол в родния й Ашвил, Северна Каролина.

Каква работа е свършил дядо Хауърд може да се прецени дори само по факта, че и в последния си мач внучката му

вкара кош в първата секунда

и отново взриви публиката. Никак не са много баскетболистите в света, които имат такова постижение в кариерата си.

Не знам как го правя - просто хващам топката, хвърлям я и тя влиза.
Важно е да имаш добра позиция и пас, казва Даниел и го прави не от игра
на скромност, а от естественост. Тя просто е такава - мила, общителна и
любопитна 22-годишна американка, която обича реге, хип-хоп и R&B,
планира през лятото да си вземе куче и вече знае, че това ще е хъски,
брои до 10 на български, може да каже „много" и „малко" и да назове
какво не й харесва: „чалга".

Ако на задокеанските момичета страшно им се прияде хамбургер или
пържени пилешки крилца, все пак има на кого да разчитат. Съотборничката
им Даниела Петева е завършила специалността „Кетъринг" във
Великотърновската гимназия по туризъм. Макар че от 5 години играе в
Русе, Дани е от болярския град и край Дунав я води спортът.

Влизането й под кошовете става почти случайно. В основното училище

източеното момиче с добра координация, бързи ръце и крака и още по-бърз ум

привлича вниманието на учителя по физическо и той му поръчва да отиде на другия ден при него с майка си.

Вкъщи поканата се приема строго - „Какво си направила, в училище не викат за хубаво!".

Оказва се, че този път не е така - заради добрите си данни и видни за
окото на специалистите качества малката Даниела е избрана за участие в
републиканско първенство по баскетбол с търновския отбор. Така започва
шлифовката й, която я довежда в „Дунав Еконт Експрес", а родителите й -
и двамата бивши лекоатлети, я поощряват. Сега 20-годишната №12 живее
тук с майка си и казва, че има две мечти - шампионска титла и
съобщение, че е приета да учи:

„Благодарна съм на спонсорите и треньора, че съм част от този отбор. Надявам се да ме искат още и след май месец.

Вече имаме самочувствие на победители, но е важно да станем и шампиони на България

Ще бъдем единственият отбор, който ще вземе шампионат и купа. Градът
и публиката ги заслужават. Това например не може да се случи във Велико
Търново, макар залата ни да е по-голяма. Тук хората дори бягат от
работа, за да дойдат на мач. Доскоро все още се опитваха да ни
пренебрегват в страната и не ни слагаха сметките, но нещата се
обърнаха. Не говорим много, а действаме и показваме какво можем.
Миналата година точно по приемните изпити имаше европейско първенство и
ги пропуснах, но тази година няма да отложа и ще кандидатствам туризъм
във Великотърновския университет".

На изпити през лятото ще се явява и друга голяма звезда на русенския отбор - Наталия Ануфриенка от Белорус. Тя вече е завършила

Аграрния университет в родината си и предстои да защити диплома за
зооинженер. Средното й образование обаче е от спортно училище и то ще
доминира в живота й. Наред с ветеринарната диплома Наталия има и
свидетелство за елитен треньор по баскет и отсега казва, че

ще избере залите пред фермите

„Дунав Еконт Експрес" е седмият клуб на 24-годишната плеймейкърка.
Харесва й в Русе, чувства се добре в отбора и е впечатлена, че мнозина
говорят руски и никога не й отказват помощ.

Шарън, Даниел, Даниела, Наталия и още девет момичета тренират всеки ден
с мисълта за вярната си публика, която наистина е номер 1 в България.
Уважават треньора и клубните шефове, оценяват жестовете на спонсора
„Еконт Експрес" и се гордеят, че вече са част от спортната история на
Русе. Амбицирани са да напишат още доста глави в златната книга на
победите и имат достатъчно сили да го направят. И да чуват още много
пъти как зала „Дунав" изригва с вулканичен тътен: „Дунав", „Дунав"!