Дълго време не бях посягал към перото и това може би е причината да се взирам в тъмното стъкло на прозореца, изпълнено с блещукащите светлинки на града пред мен и се опитвам да си събера мислите от последните седмици. Промяната за мен настъпи в края на месец Януари, когато приех предизвикателството да бъда управител на нашият офис в Лондон. А тя се усети без забавяне, защото в продължение на 10 дни денят ми започваше с ранно ставане в 6.00 и среща с усмихнатото лице на личния ми зъболекар... Интересно, че колкото повече той се усмихваше, толкова повече съзнанието ми се мяташе в диаметрално - противоположна посока. Включително когато всеки път на тръгване ми съобщаваше, все така усмихнат, колко пари съм успял да му похарча.

След това весело начало предстояха обикаляния по държавни и частни институции, изпълнени с все-така дружелюбни хора, за да съм подготвен документално за близкото бъдеще. Полетът ми поне беше наистина приятен, въпреки всичко друго, на което се бях наслушал през изминалите дни. Даже малко съжалих, че нямаше така широко рекламираните турбуленции, защото бях заел средния ред седалки, а от двете ми страни имаше все приятни млади девойки. Та въпросните атмосферни феномени биха ми направили услугата да ме друснат в скута а която и да е от тях, без да има нужда да се обяснявам надълго и нашироко какво търся там.

Времето в Лондон, което ме посрещна на летището в Лутън, бе просто чудно. Даже се чудех какво не му харесват, след като бе слънчево /и леко ветровито/ и приятно меко, за разлика от студът, който ме изпрати от Русе и Букурещ. По-късно имах щастието да се запозная и с мрачната, и като че ли доста упорита страна на това същото време.

Озовах се още с багажа направо в офиса, защото знаех само този адрес и веднага се заех със запознаване на място с това, което ми предстоеше. Така в продължение на 6 дни, но още има доста неща за научаване. Времето ми офиса всеки ден бе от 9 сутринта до 9 вечерта, бърза вечеря и доработване и след това сън. Не съм видял много от самия Лондон или от Баркинг, градчето, където се намира офиса. Още по-малко съм имал време за снимки, затова и този пост, с поднесени от мен извинения, ще е постен, без нито една снимка. А и ми се иска първо да почувствам и опозная модела си, преди да го снимам. Успях да се разходя набързо из някои магазини на Оксфорд стрийт, но изцяло по служебен ангажимент, за да потърсим и закупим поръчаните от наши клиенти стоки. Улицата действително е изпълнена само с търговски центрове и ако не знаеш къде отиваш и како търсиш, може да разпилееш два дни в обикаляне из лъскави магазини и пиене на топли напитки.

Днес всъщност, нали е Неделя, реших да си дам почивка и се разходих с Евгения, моя братовчедка и единствен човек, когото познавам тук. Видях набързо някои задължителни туристически обекта - площада Трафалгар, Ковън гардън, Британския музей и турския ресторант Такс, където си хапнах шопска салата и агнешко шишче... Времето бе дъждовно и ветровито и нямах настроение за снимки...

Време е за нова седмица и нови емоции...