Чуден човек е учителят по физика Павел Иванич! Че е руснак, руснак е - никой не го оспорва, ама дето разправя, че е емигрант, това ми се вижда прекалено. Именно прекалено, защото, разбирам да си емигрант година, две, три, пет, да речем, ама да се жениш в България два пъти, да навъдиш поколения и при всеки случай да я наричаш Бълхария вместо България, това вече изглежда съмнително. В началото я наричаше Болхария и, представете си, тъкмо тогава, когато се въведе флайтоксът и почна употреблението му в широки размери, взе да я нарича Бълхария. Че и след въвеждането му из родината ни подскачат на своеволие рояци бълхи, това е факт неоспорим, ама бива ли именно той, като национално малцинство, тъй да се каже, да иронизира и ни излага по такъв начин? Иначе, що да си греша душата, внимателен е човекът, учтив е и е нежен даже с учениците си. Ако някой го ядоса нещо и трябва да му се зашлеви плесница, зашлевява му я елегантно, грациозно някак и няма да му каже магаре, да речем, а махаре. Все има разлика, знаете, не звучи тъй грубо, а омекчено някак и по-нежно. Изобщо, неразберьош човек е Павел Иванич. Ту коректен и внимателен, ту обижда държавата ни в чистоплътно отношение. А някои наши думи просто не иска да ги научи и туйто! Не ще и не ще!

Имал един ден урок по физика в седмия клас. Урок като урок - нищо особено. За небесната дъга щял да разправя.

Влязъл в класа, прочел дежурният молитвата, прекръстил се и той, писал отсъствията, както е редно, закопчал си горното копче на палтото, поокашлял се и започнал.

И щом започнал, уплел се като коте в прежда и не можал да си спомни думата дъга.

- Гаспада - рекъл, - днес ще гаворим за то небесно явление, значит, что наблюдава се, кагда дожд валит на една страна и солнце греет на другата.

Хубаво, ама нали забравил името на явлението!

- Това явление - рекъл, - гаспада, значит... значи... чорт!... Не магу спомнит си! Това явление... Това... Ну, скажите, чорт возми, как казва се по бълхарски явление, каторое наблюдается... след дожд! Скажите, пожалуйтес... След дожд...

- Качулка - обади се моментално от третия чин Кочо Маслинката. - След дъжд - качулка!

И сам се уплашил от думите си, седнал, сгушил се на чина и запоглеждал с едно око само.

- Вот, так! Качулка! Харашо! Блахадаря. Седнете!

И продължил с увлечение по-нататък:

- Качулката, гаспада, състоит се от концентрични полоси, тоест ивици, от разни цветове на солнчевия спектър, като самата, най-долната е морава, а най-горна - червена... При силен дожд, гаспада, качулка станат две - втора, значит, концентрично разположена спрямо первая, обаче с аборотное разположение цветов. Общий център на двете качулки, гаспада, намирается в продължение линия-съединение центъра на солнце с окото на наблюдателя.

Образуване на небесня качулка, обясняется, гаспада, с разлагане лучи в капките, дъждовните, значит, где патерпевает полное вътрешно отражение...

За да обясни по-нагледно урока, Павел Иванич прибягнал до примера на стъклената топка с вода, която постепенно се издига нагоре, когато сме гърбом към слънцето. И почнал да чертае на черната дъска.

Класът се раздвижил зад гърба му, чули се кикотения, но когато, окуражен наново, Кочо Маслинката надянал кожената чанта на главата си във вид на качулка и почнал да прави разни фокуси, тишината пострадала, тъй да се каже, безобразно.

Павел Иванич извил глава внезапно, хванал Коча на местопроизшествието, но този път не му ударил плесница, а само педагогично го нарекъл махаре и както си бил с чантата на главата, извадил го да стои прав пред катедрата.

Стоял си Кочо, значи, с качулката на глава, мигал на парцали до края на часа, ама ха де! Иди, че разбери! Просто невероятно! вместо на него, на Коча, значи, на самия Павел Иванич му излезе прякор и целият град сега му вика Качулката. Да, да! Павел Иванич Качулката. Скандал!

Когато просто така си се рееш в пространството. Беззвучно ходиш на работа. По цели нощи играеш табла със себе си. Нямаш грижи и радости. Когато двете седмици отпуска измарят, банята е изтъркана до блясък, свалил си "Сексът и градът", обаче Сара Джесика Паркър изобщо не ти се гледа, съботата в Прага е отложена за август. Чудиш се какво ще стане, ако си спреш нета и продължиш да четеш само Vanity Fair. Пиеш кафето си черно, правиш черно-бели снимки и имаш само ретро на мп тройката.

Останалото е плевел и плява, и само тук таме тинтява, тинтява.

 

 

 

 

 

 

 

Целуни готвача, ухаещ на кафе в четвъртък. Целуни го между бурканчета с подправки, чаени лъжици и галета за панировка. Целуни брашното по клепача му, вкуса на опитан  бульон, дъха на бира с пуканки.

Тениските с надписи са най-великото нещо на света!

Първи признаци за сериoзно 6-дневно здравата гледане на готварски предавания, с преобладващо ягодово тирамису.

 

 

Всяка година, с покупката на нов органайзер, се започва отново - отпуски, рождени дни, важни дати, план за работа, за втора работа, за сутринта, за следобяд, задачи, за които ми трябва цял ден, задачи, за които стигат и 15 минути... Само неделята се мъдри празна и хаотична. Неделята се планира без чуство за ритъм и за отговорност, неделя, миришеща на кафе, на прители и на заредени батерии. Сляпа неделя. От време на време, след дълги битки и рокади, въпросната неделя се разраства на един истински, невероятно дълъг уикенд, който, от своя страна, бива изпразнуван с фанфари и фойерверки.
Четвъртък - зъболекар, да купя подарък след работа, да се видя с Тони на кафе, петък - пазарене, ключове, летището. В жълтите редове на събота и неделя има място само за две имена, които така дълбоко са се закотвили в редовете на живота ми, че и прогнозата за ураган в "Нивото на река Дунав в сантиметри" не може да ги измести от там.

 

Нямам нужда, нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.

 

 следва...

 

Някак неусетно мина покрай мен новината, че Марк Кнопфлер ще свири в Olympiahalle. Навря се в очите ми като паднала мигла, задърпа ухото ми и залепна за небцето с тайната надежда поне да усетя вкуса и. Уви, възприятията ми, свикнали да отговарят само на вторични сигнали, свързани с работа, изобщо не я и допуснаха до централната нервна система, а чисто и просто я пратиха по дяволите. И така до края на света, когато в един прекрасен минал четвъртък същата тази новина ме събуди с ощипване по рамото, ауч, от летаргията и ми връчи едно ново новеничко билетче, с моето мъдрещо се име в горния ъгъл. В целофан облечен и на теб наречен!

 - Какво да кажа?
 - Слушай балончетата. Фанта ще ти поскаже!
 - Бамбуча!

 - Bamboocha? Was zum Teufel ist Bamboocha?

 - Iss das Leben mit dem großen Löffel!

 

(омешахме я малко, но как да е)

 

Остават 36 дни!

Аз съм стар. Страшно стар. Тъжно стар. Аз съм стар безнадеждно.

Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно.

Аз съм стар като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като вечната пръст аз съм стар - на която той бавно ще падне.

Аз съм стар като стар тротоар, със зелена трева между старите плочи.
Като счупен пристанищен фар, който още мъждука, но посоката сочи.

Аз съм стар. Странно стар... Но със чар... Superstar!.. пред финала.
Аз съм стар като нова любов... И съм стар като стара раздяла.

Аз съм стар, уморен, отегчен, победен от безкрайните битки.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.

Моя малка... Ах, колко съм стар... В тази твоя прекрасна поява.
Все по-стар, страшно стар, тъжно стар, непрекъснато стар от тогава.

Ти не знаеш колко съм стар... Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма... Но когато ме има - помни ме!

 

http://www.nedialko.net/

 

 

 

 

 

Винаги ми е било странно защо хората си купуват съновници. И какви са тези невероятни деветини, че сънищата са огледален образ на битието и ако сънуваме змии, например, ни очаква един прекрасен ден. Топли, още парят! Ако цяла нощ сънувам змии единственото прекрасно нещо, на което ще съм способна в след-утрешния ден е да се навра под някой напечен камък и с надежда да очаквам добрата новина, и прогнозата на Иво Андреев.
Също така подозирам, че цялата женска част от първата смяна се нарежда в 8:15 в кухнята, разказваща си сънищата от предната нощ (вай-вай, та те не бива да се обсъждат преди 12), а всъщност се наслаждава на кафето си  и разплита скришом вечерните новини още 15 минути.
А аз съновник си нямам. А аз в кухнята в 8:15 не ходя. А аз като отида си гледам втренчено върховете на обувките и се страрая да остана незабележима. А аз просто не сънувам, никога, нищо. Били ми затворени чакрите. Сънувала съм и после съм го забравяла. Защо така? И никога ли няма? Може би защото сънуваш по цял ден, мила моя - се обажда съня ми от някоя чакра - не ти ли стига това?

Само в българския ли има две различни думи за сън и за мечта?

 

 

Мили деца, бягайте от препращащи линкове като дявол от връзка чесън, закачена на ръждив пирон над вратата. Вярвайте ми, препращащите линкове са убили Десетте малки негърчета, те са сложили експлозиви на покрива на Карлсон, който живее на покрива и са завели вълка от "Червената Шапка" на пластичен хирург в L.A., с пъхната под тирантите снимка на бабата.

 

В този епизод, мили деца, ще видите Скъли и Мълдър да играят станалата наскоро популярна стратeгическа игра http://www.conquiztador.bg/ (препращащ линк) с шефовете на "Туенти Сенчъри Фокс". Битката се води на територията на България, разделена на 18 територии, оръжието са въпроси, на които трябва да се отговаря бързо и възможно най-правилно. Лошото е, че въпросите се повтарят и при малко повечко игри могат дори да се наизустят. Общо взето в началото интересно, после леко тривиално.

 

http://www.conquiztador.net/

 

 

Три от шест пчелички

 

 

 

 

 

 

Не на анонимността в интернет! е една кампания стартирана от Лъчезар Ангелов и Мартин Линков

 

"Кампанията има за цел да изкаже нашето притеснение от големия и нарастващ процент на анонимни публикации и коментари в мрежата.

 

Моето мнение е че чрез анонимното и "народно" "творчество" с нищо не се допринася за развитието на едно интернет общество, защото обществото като група от мислещи индивиди не може и не трябва да е безлично или анонимно, а ако притежава част от тези характеристики, то не ще има силна и тоговорна позиция, ако отделните му сегменти са покрити от сянката на анонимността.

 

Ако можем да сравним историята на интернет с тази на човешкото творчество, бих казал, че в момента се намираме на прехода между средните векове и ренесенса. Едно от най-големите достижения на ренесанса, просвещението, както го наричат по българските земи е излизането на автора от сянката на анонимността. Средновековието или тъмните векове на изкуството се характеризират с анонимно, народно творчество и анонимност на създадения културен продукт.

Сега в дигиталната ера, ренесансът и средновековието са далеч зад нас, но това не пречи Интернет да е желано убежище за хора, които искат да се изявят, но и в същото време да се скрият зад псевдоним (nickname).

Аз лично силно предпочитам, да чета статии и да посещавам сайтове на хора, които са си публикували името, снимката и мейла някъде по сайта. От една страна да мога да влезна в контакт с тях, от друга да разбера, че това е писано от реален човек, които застава зад позицията и идеите си. Ако пък има и кратка справка, какво училище или университет е завършил, съм още по-щастлив, знам какво е оформило мисленето и поведението на този индивид и ако ми е станал пример за подражание, като как бих могъл да се доближа до неговия стил.

 

В този блог, както и във всички мои интернет проекти винаги оставям пълна информация за себе си, защото според мен човек трябва да застава зад всяка една своя реплика и изказване, не да се крие зад неизвестния си и загадъчен прякор, които да му послужи за извинение, че даден вид поведение или мислене е присъщ за индивида само в дигитална среда и че в реалния живот написаното в интернет няма стойност.

Според мен има и всеки един от нас трябва да подписва творенията си, колкото и незначителни да са те."

 

Избягай от анонимността, покажи се!

 

 

http://lachezar.net/?p=39

 

http://marfiland.blogspot.com/2008/03/blog-post_8675.html