Някак неусетно мина покрай мен новината, че Марк Кнопфлер ще свири в Olympiahalle. Навря се в очите ми като паднала мигла, задърпа ухото ми и залепна за небцето с тайната надежда поне да усетя вкуса и. Уви, възприятията ми, свикнали да отговарят само на вторични сигнали, свързани с работа, изобщо не я и допуснаха до централната нервна система, а чисто и просто я пратиха по дяволите. И така до края на света, когато в един прекрасен минал четвъртък същата тази новина ме събуди с ощипване по рамото, ауч, от летаргията и ми връчи едно ново новеничко билетче, с моето мъдрещо се име в горния ъгъл. В целофан облечен и на теб наречен!
- Какво да кажа?
- Слушай балончетата. Фанта ще ти поскаже!
- Бамбуча!
- Bamboocha? Was zum Teufel ist Bamboocha?
- Iss das Leben mit dem großen Löffel!
(омешахме я малко, но как да е)
Остават 36 дни!
Posts: 13
Comments: 21
Всеки своя тайна има мъничка или голяма, явна или пък незрима, но човек без тайна няма...


