На Рождество Христово - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм.

Празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай.

На този ден по традиция се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене.

Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. Именници на 25 декември са Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина.