Много красиво и темпераментно момиче. С нежни черти, огнен поглед и тъмна кожа. Идваше от непозната за мен страна от близкия изток.

Запознахме се на улицата. Моя колежка имаше среща с нея, а аз поздравявайки ги профучах край тях. Мацката явно ме хареса, защото докато се отдалечавах чух виковете им след мен. Оказа се, че ще се радват ако дойда на парти по случай рожденният ден на тяхна приятелка.

Партито беше запомнящо се. Затова допринесе и приятната обстановка - голяма къща с дизайнерски мебели и щъкащи сервитьори с коктейлчета и хапване. Всеки трябваше да е облечен като известен бандит, а аз понеже си приличам на такъв просто си облякох един костюм с тъмна риза и voila.

Моята бъдеща възлюбена се появи с дълга черна рокля с пера. Беше зашеметяваща. Загубих ума и дума, а при мен това не е толкова лесно. Пийнахме. Партито започваше да се разгаря и му ударихме едни диви танци. После пак пийнахме. Пак танци. И още веднъж пийнахме и опитвахме да танцуваме. Опитите ни определено останаха незабелязани, защото около нас вече всичко се беше напило зверски. Мадамата ми не правеше изключение. По едно време просто тупна и след като я положих да легне, вечерта приключи. Оказа се обаче, че моята колежка е танцувала до сутринта. При събуждането си на другия ден по обяд, усетила непрятна болка в едното ходило. Оказало се, че е танцувала боса, а по земята е имало стъкла. Разказвам тази история само, за да подчертая темперамента на моята колежка и нейната приятелка, в последствие се оказа, че втората е значително по-тежък случай.

Сигурно и сами се досещате, че се видяхме отново. Ходихме на доста партита и заведения. По това време тя живееше при моята колежка в друг град, тъй като токущо беше пристигнала в страната и скоро щеше да почне да учи. Познанията й по езика бяха още в начален стадий и почти всяка ситуация изискваше съвет и помощ. Досещате се колко неща има да уреди човек в началото. Помагах с каквото мога, както и моята колежка. В крайна сметка усетих как отговорностите, които беше поела към момичето неусетно се прехвърлиха на мен като нейн приятел.

Учението й започна! Пресели се в близък град, където беше и университетът й. Аз митках няколко пъти в седмицата. Бях в леко тежък период. Работех много усилено, доказвах се пред колегите си. Освен това бях доста млад и неопитен, с доста трески за дялане в отношенията си с жените. Опитвах се да я привиквам и при мен да остава, защото пътуването след работа и наобратно беше тежичко - задръствания и губиш часове, по-рано ставаш и т.н. Все пак макар и натоварен, студентският живот е по-свободен. Освен това от мен се очакваше да съм помощ във всичко и да угаждам на всяка прищявка безропотно. Обзаведох й жилището, сглобих мебелите, оправях договори. Огледалото не може да се закачи в Четвъртък, когато съм по-свободен, а трябва да е в сряда, когато след 10 часа работа, едва съм стигнал до дома й по натоварените пътища. И така си вървеше живота.

В главата й беше само веселие, танци. Много буйна и свежа. Аз се грижех за всичко останало. Беше ми много добре в първите месеци, но после взех да се уморявам. Почнах да се дърпам и отчуждавам, да си намирам извинения, за да не отида. Сексът ни се влоши. Започнах да губя желание. Все по-малко неща ни свързваха.

Така и привършиха нещата.

P.S. Впоследствие мой приятел ми разказа, че жените от тази страна имат много различно възприятие за ролята на мъжа в живота им. Общо взето, той е човекът носещ парите в семейството, грижещ се за всичко и жената само се разпорежда и е негласният, но абсолютен господар. Това в голяма степен обяснява и големите различия в манталитета и разбиранията ни за съвместен живот.

Ето, че пак съм тук и разказите продължават.

Запознанствата ми на партита имат едно ясно изразено свойство - срещам яки гаджета - и един сериозен недостатък - тези връзки завършват зле.

Срещнах я на едно младежко парти от университета ми. Аз бях завършил отдавна, а тя тепърва започваше. Като огледах дансинга първото, което ми направи впечатление беше тя и още едно друго момиче. Онази вечер беше от темерутските ми. Просто си кютах на бара и си зяпах мацките, срещах приятели и си говорехме за глупости. Беше готино, отпускащо. Хващах погледите, но ги игнорирах. Някои жени това много ги засяга. Ама както и да е, да не започвам темата, че ще ме наплюят в коментарите. От време на време се впусках в танцче на някоя готина песен и после пак се връщах към обичайното занимание - кютане. Вечерта напредваше, хубавите момичета си седяха все така самотни. Младите наточени студенти само ги изпиваха с поглед, но не им стискаше да предприемат нещо.

При поредното ми кръгче на дансинга усетих как едно дупе се врътна сластно пред мен и после плътно залепна за слабините ми. Гръм, трясък, изненада. Брех, тези малките не спират да ме слагат в задния си джоб. Новото поколение е страшно, няма задръжки, няма дявол.

Еми, какво да направя, приех предложението. Сигурно ще се учудите, но не бях в настроение за уан стенд найт. Разменихме си телефоните и в ранните часове си бях в леглото и сладко къртех.

След няколко срещи отношенията ни приеха по сериозно изражение .

Имаше обаче няколко сериозни проблема в отношенията ни, което значително ни попречи да ги задълбочим. Мацката постоянно учеше за изпити или ходеше на университет т.е. голяма читанка се оказа. Веднъж, дваж, триж, все заета и се притеснява: "Ще ме скъсат ли, няма ли да ме скъсат? Ама искам 6-цааа ..." .

Също не се усещаше в разни ситуации. Постъпваше по един леко цапнат начин или казваше разни неща, а после се извиняваше без да съм и казал нещо. Не мога да не кажа, че за разлика от други мои приятелки на това момиче не му липсваха първите 7 години, но си беше доста дивичка. Ама и на мен такива ми харесват явно, че сега като погледна назад какви съм ги разказал ...

Интересна връзка, но не изкарахме дълго. За първи път разликата в годините се оказа решаваща. Нямахме допирни точки. Нея я интересуваха съвсем други неща, на мен не ми беше интересно, а и не се напъвах много. Понякога човек се държи като абсолютно камикадзе в една връзка и почти съзнателно я разрушава без да се замисли дали е прав и как ще се чувства след това.

По някое време обсъдихме отношенията си и се убедихме взаимно, че така не върви. Разделихме се по взаимно съгласие, а и както виждам не си липсваме много. Накрая май все пак се получи дълга уан стенд найт.

Съвсем скоро излизат и следващите ми публикации: "Създадена за любов", "Красивото проклятие", както и "Аматьорката". Не това не са порно романи, а следващите мои възлюбени.

До скоро!

Дойде време и за следващата мадама.

Запознахме се на едно парти. Бегло се мернахме с поглед, после си поговорихме. Не помня как се сдобих с телефона й, но излязохме да пием коктейли и накрая заършихме у нас. Беше много освежаващо да бъдеш с толкова разкрепостена жена. Сексът който се разрази в последтсвие не беше никак лош. И най-важното без задръжки. А беше доста малка. Но пък от Варна. :)

Отношенията ни бяха много интересни. Не сме се контролирали или държали сметка за нещо. Виждахме се, когато си поискаме. Излизахме навън, кинце, партита. Дори и не усетихме кога излетяха няколко месеца.

Досега не бях имал толкова необвързваща връзка и ми беше много добре. От време на време се питахме: "Абе, ние до кога ще сме заедно" и се смеехме. Е, да ама като се минат вече няколко месеца почваш верно да се чудиш, докъде ще я докараме и почваш да очакваш разни жестове от човека до теб. Че ще се поинтересува от деня ти, че ще ти помогне. Примерно ще се включи в приготвянето на вечерята. Е да, ама на нея не и идваха отвътре такива неща. Всичко на готово. Ако поискаш услуга, ок, ама да се сети сама - забрави.

Сигурно се питате какво може пък да иска тоя от нея още? Еми например да се държи мило. Много и беше трудно. Просто не беше способна на истински емоционални изблици, като изключим разбира се кипренето пред приятелките й. Или пък да пооправи след набезите из дома ми. След цяла нощ вилнеене в скромното ми апартаментче все едно беше паднала бомба. Гащи на полилея, чинии до тавана (това ставаше след бурен уикенд обикновено :) ). Сутрин ставаш рано, правиш й закусчица, целуваш я и излиташ за работа. Вечер се прибираш и виждаш, че освен да си измие чаша за кафето сутрин (извадена от купчината), забравяйки я после на пода в средата на стаята и да си събере собствените дрехи, събаряйки моите на земята, друго не и е минало през ума. Това което леко ме успокоява е, че при нея това си беше в реда на нещата (пример: нейната собствена къща) т.е. не беше лично към мене. Да ти е чисто и подредено според мен са от едни от най-важните предпоставки да ти е уютно в къщи. Същевременно обичам подреденият хаос и не мисля, че е в противоречие с разбирането ми (това е специално уточнение за Plam). Виждайки какво оставя след себе си, взех да се отрезвявам.

Обаче опитай се да й кажеш нещо в тая насока. Тогава излизаше наяве нейното неповторимо темерутско излъчване съчетано със смръщен поглед. И до там. Някак си за крехката си възраст успяваше да е безпрецедентно безцеремонна и от нищо не беше склонна да отстъпи и да приеме. Отделно, че имаше мнение по почти всички въпроси и не подбираше изразни средства, за да ги наложи.

И така дойде разривът. Направихме го по-модерният начин. Виртуално. Първо се разсмърдяхме в скайп. После вече не можехме да се дишаме и в реалния живот. И още един енд ъф стори.

Имам чувството, че ми е дълбоко обидена, ама за какво ли? Аз просто исках да е повече човек към мен. А и споко имам и бивши, с които още си говоря, че и се виждаме.

Имаше едно време една голяма фирма, която набираше българи за офиса й в България. Така се запознах с едно момиче, което работеше вече за нея. Не знам защо, но по това време ме беше налегнала голяма мъка по дома и като че ли бях готов да се прибера. Интервюира ме красиво и способно момиче, изпълнено с много ентусиазъм и желание да ме привлече да работя за въпросната фирма. В крайна сметка ме харесаха, но заплащането не беше на необходимото ниво, а и позицията не беше подходяща за мен. Така че отказах. С момичето обаче не загубихме контакт. Дълги чатове, тел. разговори, размяна на снимки. Така се стигна до моментът да я поканя при мен за седмица. Поех всички разходи - самолетни билети и т.н. Честно казано правя си сметката, но този път не съм се и замислял.

Целунахме се още щом пристигна на летището. Страшно добре изглеждахме заедно. Така и излетя тази седмица. Навъртяхме много километри, посетихме много красиви и непознати за нея места. Нощувахме в скъпи, евтини, всякакви хотели по пътя ни. Хапвахме на стилни места, на улицата, изобщо всичко беше много непринудено и хубаво. Дойде и моментът на раздялата. Не беше лесно, но големи хора сме, нямаше как. Тя се прибра и се сбори с ежедневните си проблеми. Аз също.

Продължихме да сме заедно. Пак виртуално. Някак си обаче не усещах истински ентусиазъм да се съберем. Аз бях за, не натисках нещата, но все пак давах да се разбере, че искам. По това време вече се знаеше, че ще загуби работата си поради реорганизация във фирмата и вече търсеше нова. Ходеше на интервюта, но предложенията не бяха достатъчно атрактивни за нея. Сама сподели, че интервюиращите го усещали. Логично дойде идеята да си потърси работа при мен. Така лека полека изскочиха варианти. Е, не всички бяха под носа ми, но си е друго да ни делят няколкостотин километра. А, имаше и едно, което беше в същия град, където живеех. Перфектно! Минаха интервютата, предложиха й работа. Тя съвсем откровено споделяше с мен каква и е мотивацията, къде какво заплащане ще има, как ще се отрази на развитието й. Доста се дърпаше, защото си имаше изградена среда в България. Познаваше много хора, вечер беше навън. Това щяло адски да и липсва. Е, и аз не я лъжех, че животът й ще е същият, но пък промяната не е непременно нещо лошо.

В крайна сметка се стигна до моментът един от главните аргументи да предпочете мястото, където живея да е по-доброто заплащане. Опулих се. Много щяла да разчита и на това, че съм там и ще й помогна. Второ опулване. Някак си май бях преценен като човекът, който ще й помогне да се устрои. Любов?! Съвместен живот?! Шикалкавене, била много наранявана и не можела все още да е сигурна дали иска точно това.

Поохладнях, намаляха и чатовете, разговорите, а и на нея не и беше лесно. Обвързала се беше със заем за апартамента си. И някой трябваше да плаща вноските. Засега се справяше, но докога ли?

Прие работата и дойде в моя град. Аз пък по това време не бях там. Но и да бях, може би нямаше да се видим. Вече й бях казал, че не виждам как ще имаме нещо, след като ще играя такава роля в живота й. И така цял месец. Ирония на съдбата, нали? След толкова месеци да сме в един град и да не се видим.

Това пусто ЕУ! Само и бавеха визата. Един-два месеца и накрая тя прецени, че не иска да седи на работа в непозната страна и с неясен статус. Прибра се. Все още изгрява в чата, но вече не си пишем. И двамата май нямаме желание.

Енд ъф стори!

Това харесвам на Интернета - голямата доза анонимност.

Чукнах вече 30така и започнах да се връщам назад. Какво съм постигнал, къде съм бил, какво съм видял. Едни от най-ярките ми спомени са жените, с които съм бил. Изплуват както хубавите, така и лошите моменти. Та наумил съм си, лека полека да пускам по някое разказче за всяка една от тях. А те не бяха малко дотук. Така че очаквайте първия ми пост в най скоро време.

До скоро