Дойде време и за следващата мадама.

Запознахме се на едно парти. Бегло се мернахме с поглед, после си поговорихме. Не помня как се сдобих с телефона й, но излязохме да пием коктейли и накрая заършихме у нас. Беше много освежаващо да бъдеш с толкова разкрепостена жена. Сексът който се разрази в последтсвие не беше никак лош. И най-важното без задръжки. А беше доста малка. Но пък от Варна. :)

Отношенията ни бяха много интересни. Не сме се контролирали или държали сметка за нещо. Виждахме се, когато си поискаме. Излизахме навън, кинце, партита. Дори и не усетихме кога излетяха няколко месеца.

Досега не бях имал толкова необвързваща връзка и ми беше много добре. От време на време се питахме: "Абе, ние до кога ще сме заедно" и се смеехме. Е, да ама като се минат вече няколко месеца почваш верно да се чудиш, докъде ще я докараме и почваш да очакваш разни жестове от човека до теб. Че ще се поинтересува от деня ти, че ще ти помогне. Примерно ще се включи в приготвянето на вечерята. Е да, ама на нея не и идваха отвътре такива неща. Всичко на готово. Ако поискаш услуга, ок, ама да се сети сама - забрави.

Сигурно се питате какво може пък да иска тоя от нея още? Еми например да се държи мило. Много и беше трудно. Просто не беше способна на истински емоционални изблици, като изключим разбира се кипренето пред приятелките й. Или пък да пооправи след набезите из дома ми. След цяла нощ вилнеене в скромното ми апартаментче все едно беше паднала бомба. Гащи на полилея, чинии до тавана (това ставаше след бурен уикенд обикновено :) ). Сутрин ставаш рано, правиш й закусчица, целуваш я и излиташ за работа. Вечер се прибираш и виждаш, че освен да си измие чаша за кафето сутрин (извадена от купчината), забравяйки я после на пода в средата на стаята и да си събере собствените дрехи, събаряйки моите на земята, друго не и е минало през ума. Това което леко ме успокоява е, че при нея това си беше в реда на нещата (пример: нейната собствена къща) т.е. не беше лично към мене. Да ти е чисто и подредено според мен са от едни от най-важните предпоставки да ти е уютно в къщи. Същевременно обичам подреденият хаос и не мисля, че е в противоречие с разбирането ми (това е специално уточнение за Plam). Виждайки какво оставя след себе си, взех да се отрезвявам.

Обаче опитай се да й кажеш нещо в тая насока. Тогава излизаше наяве нейното неповторимо темерутско излъчване съчетано със смръщен поглед. И до там. Някак си за крехката си възраст успяваше да е безпрецедентно безцеремонна и от нищо не беше склонна да отстъпи и да приеме. Отделно, че имаше мнение по почти всички въпроси и не подбираше изразни средства, за да ги наложи.

И така дойде разривът. Направихме го по-модерният начин. Виртуално. Първо се разсмърдяхме в скайп. После вече не можехме да се дишаме и в реалния живот. И още един енд ъф стори.

Имам чувството, че ми е дълбоко обидена, ама за какво ли? Аз просто исках да е повече човек към мен. А и споко имам и бивши, с които още си говоря, че и се виждаме.