Слънчев ден, пролет пуква!

Време за ентусиазъм и прилив на енергия за нови проекти и цели.
Всичко е прекрасно.
Енергията е на лице.
Целта е на лице.
Литература по темата, която допълнително да те нахъса, също е налична и...
първият, с които споделяш идеята си, те полива със студена вода...
"Не стават нещата точно, както ги описват в книгите, да знаеш. Приятелски съвет ;-) "
След тази контра ха сега задръж ентусиазъма .
Закон на Мърфи, а?
Глупости! Закон на почти всеки българин: Ако започваш да правиш нещо, ТРАЙ СИ!
Прави се на луд, разсеян и т.н., само не казвай какво точно си решил да правиш!
Правилната реплика на "Кво праиш?" е небрежното "Кой? Аз ли? Амиии, нищо! Нали знаеш, мотам се! Хехехехехе!"
Кажеш ли какви си ги намислил, задължително ще се намери някой многознаец,
който да сподели тежкия си опит и да ти каже направо да се откажеш.
Няма да те окуражи да продължиш,но да избягваш това и това,
а ще ти каже "Спри се!Не мърдай от там, където си!".
"Не си чупи главата!"
А понякога е толкова по-полезно чупенето от страничното наблюдение.
Нали уж счупеното носи щастие?! ;-)
Защо толкова трябва да ни е страх да се счупим?