Дипломати с обвързаност със службите на НРБ няма повече да представляват съвременна България
15.12.2010 18:15 Събития

Изявление на министър Николай Младенов

Комисията за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА установи принадлежността на около 45% от проверените ръководители на български мисии в чужбина към ДС и РУ на ГЩ. Към момента половината от посланиците на Република България в страните от ЕС и НАТО и почти всички на Балканите са свързани с репресивния апарат на комунистическия режим.

По този повод министър Николай Младенов заяви: „Доверието е разменната монета на дипломацията. Ако икономическият растеж на една страна се измерва с БВП, а инфраструктурата й се оценява по строежа на магистралите, то дипломацията на държавата се оценява по възможностите на нашите служители да поддържат открит контакт с международните си партньори. В този смисъл миналото на тези дипломати хвърля сянка върху българската държава, върху цялата дипломатическа служба и ограничава нейните възможности. Смятам, че това е недопустимо и не можем да оставим дипломацията в парализа. Днес България има нужда от доверието на нейните партньори и съюзници.

Вбъдеще не можем да си позволим да имаме такива представители по света. Затова правителството ще предложи промени в Закона за дипломатическата служба, които да премахнат възможността дипломати с обвързаност със службите на НРБ да представляват съвременна България", съобщи Николай Младенов. Първата стъпка на МВнР ще бъде отзоваването на висши дипломати, които са изпратени на задгранична командировка с акт на външния министър. Освен това правителството ще се обърне с искане към Президента на Републиката за предсрочно отзоваване на посланици и постоянни представители, които са в списъка на Комисията.

Младенов посочи, че се провеждат консултации с всички парламентарно представени партии, които да подкрепят съответните поправки в Закона за дипломатическата служба. „Този проблем не е бил решен 20 години. Не искам да съдя за качествата на отделни служители, които вероятно съвестно са си вършили работата през годините. Но 20 години по-късно трябва да дадем възможност на едно ново поколение да участва във външната политика на България. Затова ще внесем предложения за поправки в закона, които да не позволяват изпращането на служители или агенти на ДС на най-високите дипломатически постове", посочи външният министър.

------------

От всички 192 -ма обявени от Комисията по досиетата, към момента 88 са служители на МВнР. От тях 33-ма са посланици и постоянни представители, 8 са временно управляващи, а четирима са генерални консули.

ИНТЕРЕСНО МИ Е КОЙ ПЛАЩА РЕКЛАМНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОТЕСТИТЕ. БСП ИЛИ ДЪРЖАВАТА. ЗАТОВА НЯМА ПАРИ ЗА УЧЕНИТЕ, КОИТО СА ПРИНУЖДАВАНИ ОТ НАЧАЛСТВОТО ДА НАПУСКАТ РАБОТАТА СИ И В РАБОТНО ВРЕМЕ ДА СЕ ШЛЯЯТ ПО УЛИЦИТЕ НА СОФИЯ, УЖ ОТСТОЯВАЙКИ ГРАЖДАНСКИТЕ СИ ПРАВА, А В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ОТСТОЯВАЙКИ ГОЛЕМИТЕ ПЕНСИИ НА Т.НАР.ПО СЪВЕТСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В НАУКАТА - "АКАДЕМИЦИ" и "ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ"

Протест на БАН
15 декември 2010 Снимки

На 15 декември 2010 г. се проведе протест под надслов "Спрете войната срещу интелигенцията на България".

Стотици учени, филмови дейци, студенти и други се събраха на площад "Народно събрание", за да протестират срещу водената от правителството политика в науката, изкуството и образованието.

Научният секретар по химически науки на БАН Владимир Добрев внесе в парламента подписка на чуждестранни учени, сред които нобелови лауреати, филдсови медалисти, президенти на научни организации и др. Заедно с подписката той внесе писма в подкрепа на БАН от учени и организации от различни държави.

Пред сградата на Народното събрание беше опънат 70 метров винил, съдържащ публикации на учени от всички институти на академията. След това протестиращите се отправиха към Министерски съвет.

Снимки http://www.bas.bg

Това, за винила, си е чиста глупост, която струва пари... бел. ЛЙ.

Г-н Борисов, отзовете ченгетата от посланническите ни мисии по света
Posted: 15.12.2010 by Aldin in Новини
0

Инициативният комитет за демонтиране на паметника на съветската армия окупаторка в София се присъединява към искането на гражданските организации „Коалиция за честно управление\", „Граждани срещу ДС\", Център „Хана Аренд\", Асоциация „Анна Политковская\" и Гражданска инициатива „Справедливост\", които искат незабавно отзоваване на агентите на ДС - посланици и смятат да уведомят медиите на съответните страни за посланиците - агенти на ДС. Ние също смятаме, че правителството на ГЕРБ не трябва да поставя под въпрос доверието на евро-атлантическите ни партньори, съседите ни и други държави, с които имаме дипломатически отношения. Затова посланиците - агенти на на ДС, трябва да бъдат незабавно отзовани. Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия окупаторка в София възникна на 20 септември т.г. Тя е подкрепена от над 1300 българи, включително и живеещи в САЩ и ЕС. Искаме да се демонтира въпросния паметник на срама и лъжата, който разделя българския народ на палачи и жертви и като символ на провалилия се комунистически експеримент, в резултат на който над 2 милиона българи напуснаха родината си. Премахването му ще бъде реална подкрепа на демократичните промени в България, в която въпреки че е страна членка на ЕС и НАТО не се забелязва реална декомунизация. Против сме този паметник да бъде символ на признателността на българския народ към съветската армия, най-малкото защото тя не ни е освобождавала, а ни е окупирала и на българска територия няма нито един убит съветски войник.

http://www.decommunization.org

Демонтиране "паметника" на окупаторската съветска армия в София

Сайтът http://www.decommunization.org/ е различен от тук съществуващия и можете да го посетите на посочения адрес.

ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ МИТА ЗА "ОСВОБОЖДЕНИЕТО" Е ДЕЛО НА СВОБОДНИТЕ.

14-12-2010
Шест страни искат ЕС да забрани отричането на комунистическите престъпления

Шест бивши комунистически страни призоваха Брюксел да предложи общоевропейска забрана на отричането на престъпленията на комунистическите режими. Според тях жертвите са забравени от западните страни, съобщава АФП.

„Принципът на правосъдието трябва да осигури равното отношение към жертвите на всеки тоталитарен режим", се казва в писмо на външните министри на България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Румъния.

В писмото до комисаря по правосъдие Вивиан Рединг, Николай Младенов и колегите му заявяват, че „публичното опрощаване, отричане или грубо тривиализиране на тоталитарните режими", трябва да бъде криминализирано, независимо за какъв режим става дума.

Отричането на Холокоста вече е забранено в много европейски държави, но шестте страни искат такова законодателство да покрие и престъпленията на Съветския съюз и сателитите му.

„Отричането на всяко международно престъпление трябва да бъде третирано по еднакви стандарти за да не се допусне създаването на благоприятни условия за реабилитацията и възраждането на тоталитарни идеологии", се казва в писмото.
(Портал Европа)http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=33923&category=5&msg=ok#comments

БАН ОТНОВО В АТАКА

или

КАК СЕ МАНИПУЛИРА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

доц. д-р Любима Йорданова,

политолингвист, социолингвист

Размиването в другите обществени пластове

като стратегия на действие

Предстои разглеждане и приемане на „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за БАН" с вносители депутати от ПГ на ПП ГЕРБ и сигнатура: 054-01-94 от 25.11.2010 г. - http://parliament.bg/bg/bills/ID/9993 , който предвижда решителна структурна промяна в йерархизираната и организирана по съветски образец чрез „Закон за Българската академия на науките" през 1947 г. Българска академия на науките (Указ № 24 на Министерството на народното просвещение, приет от Великото народно събрание на 31.01.1947 г. с който се отменя „Закон за Българската академия на науките и изкуствата", приет от Народното събрание на 11.04.1940 г. с Указ № 29 на Министерството на просвещението). Предлаганите текстове в чл. 5 „§ 4 нова (1) Ръководни органи на Българската академия на науките са Общото събрание и председателят" както и „(2) Висш орган за ръководство и управление на БАН е нейното Общо събрание, което се състои от академиците и член-кореспондентите на щатна длъжност в академията") и приключване работата на Управителния съвет няма как да не стресне научната номенклатура, свикнала от предишните няколко десетилетия след 1947 г. да управлява финансите и упражнява идеологически контрол в българската наука. Съответно на страха от загуба на привилегии, протестните действия срещу правителството не закъсняха.

Протестите на БАН, организирани от Централно управление, т.е. Ръководството, Управителния съвет и Общото събрание през есента на 2010 г. събират около 300 души, които с течение на времето естествено оредяват. Тогава на помощ идва общността и сливането с други социални групи за зрително увеличаване броя на протестиращите, т.е. използва се манипулативната стратегия на количественото натрупване. Организатори на протестните действия на 15.12.2010 г. са: БАН, Съюз на българските филмови дейци, Български лекарски съюз, Движение на младите учени „Когито", Студентско-ученическо движение „Призив за образование", „САС, Гражданско движение за защита на науката и образованието, университетски преподаватели (анонимни! - бел. ЛЙ)". За предишните два протеста на 16.11. и 1.12.2010 г. е създаден и специален Инициативен комитет за организиране на протестните действия, излъчен от Общото събрание на БАН.

Протестните действия се простират от хепънинга на 26.11., през обединения митинг с надслов „Протест на осъзнаването" на 1.12. до протестен митинг-шествие под надслов „Спрете войната срещу интелигенцията на България". Тежки думи, предназначени да впечатлят неведущите, защото „война" всъщност няма, има обаче европейски програми за научни изследвания и иновации с много мощно финансиране на научните организации от държавите-членки на Европейския съюз, има и Европейско изследователско пространство, в което за съжаление българските учени не присъстват като осъзнат субект.

Исканията за „достигане на средноевропейски пропорции в разпределяните средства от БВН" са си чист нонсенс и в сериозен разрез с икономическото състояние на България, което по никакви стандарти не може да се сравнява със средноевропейските държави като икономическо развитие. Ако искаш, трябва да знаеш, че трябва и да даваш. Дали продуктът от тематичните области в България, кръжащи около науката и БАН, са на средноевропейско равнище? Разбира се, че не. Тогава за какъв средноевропейски стандарт въобще може да става дума?

Отлагането на решението като стратегия и „започване на публичен дебат по въпросите, свързани със здравеопазването, образованието, науката и културата" е другият нонсенс, тъй като тече 21-вата година от демократичния процес в България, време достатъчно за започване, провеждане и приключване на дебата.

Директните внушения като „хората не Ви вярват, господин Игнатов" са друга манипулативната стратегия. Изказани от работещи в БАН-Централно управление, чиито лични финансови интереси са засегнати и представени чрез обобщението „хората" за размиване, неяснота и създаване на поредната обърканост в позицията „кой кой е". Кои хора? С каква професия? Учени от общността? Други? С какво образование? И т.н.

Бих искала обаче да отбележа злоупотребата с обществените науки и по-специално със социологическите анкети, които могат, както в случая, да се превърнат в прекрасно средство за манипулиране съзнанието на общността.

Манипулацията

чрез злоупотреба със социологията като наука

Анкетата е публикувана на 14.12.2010 г. в сайта на БАН-Централно управление - http://www.bas.bg/ , един ден преди протеста за спиране на „войната срещу интелигенцията в България". Чрез използване на манипулативната стратегия на авторитета е оповестено - „Национално представително проучване". Не е писано обаче кой спонсорира изследването и дали няма конфликт на интереси, защото очевидно има, ако БАН-Централно управление е поръчала социологическото проучване. Поръчано е на агенция „СОВА-ХАРИС". Стандартизирано интервю, проведено с 1000 души над 18 г., без да се отбележат социалните характеристики на интервюираните като образование, професия и т.н. Защото не е без значение дали питаш нискообразовани граждани без средно образование или висшисти. Това е само първата слабост на проучването, което го изкривява в посока НЕИСТИННОСТ.

Втората слабост, при това съзнателно търсена от поръчителя на изследването, е начинът на задаване на въпроса, както в цитирания тук случай: „Според Вас трябва ли БАН да се запази като национален център за научни изследвания подобно на такива центрове в Европа или неговите институти трябва да се разпръснат по министерства и университети?" Идеята е чрез използването на въпрос с по-голяма дължина отговорът да се обвърже с първата част, която е желана от поръчителя на интервюто. Това - първо. И второ - подсказана е идеята, че „такива центрове" има в Европа. Не е вярно. Историческата истина подсказва друго, а именно, че с приетия през 1947 г. „Закон за БАН" науката у нас се структурира по съветски образец, а не по „европейски" (срв. чл. 8). Откъде би могъл невинният гражданин с професия далече от науката да знае дали научните институти трябва да бъдат в структурата на министерството или университетите? Това е знание, достъпно само за хора от системата на висшето образование и науката. И действително, който и сайт на университет в Европа или света, в развитата му част, да отворим, ще видим, че структурата му включва: факултети с извършвано обучение и центрове, институти, лаборатории, в които се извършват научни изследвания. Децентрализацията като принцип на висшето образование и изследванията е факт в науката на развитите държави. От приемането на „Закона за БАН" през 1947 г. са изминали 63 г., т.е. три поколения български учени не познават друга структура на научното знание освен социалистическото. И това не е манипулация? А какво е? Защо не се цитират примери от организацията на науката в развитите европейски държави? И все пак - дори само разместването на първи и втори въпрос би дало други резултати. Сега да видим оформянето на подадения отговор, който ограничава респондента: „Да, БАН трябва да се запази, защото науката не може да се развива без такъв център". Сигнално подадена е позитивната дума „да", която на равнището на психиката по линейното разположение на информацията подбужда за позитивен отговор. Затова 52 % от респондентите отговарят с „да". И още нещо. Как ли се развива науката в държавите, в които няма БАН, а научните центрове, лаборатории и институти са включени в структурата на висшите училища? А по отношение на децентрализацията и отговора „По-добре е да се децентрализира"? В България децентрализацията в науката не е позната, както казах вече, 63 г. Три поколения учени са се сраснали с централизираната, съветски тип, наука. Защо тогава трябва да ни учудват 4-те %, които подкрепят разрушаването на непродуктивния модел? Тези 4%, обаче, със сигурност са хора, които познават науката на развитите държави и подкрепят позитивите на тази децентрализация. За съжаление други социални характеристики на респондентите съзнателно не са включени в изследването, защото обществото не е еднородно и засичането на отговорите по белега „професионалното и образователното равнище" би изяснило получените 4% в подкрепа на децентрализацията.

Централизирана е все още науката в Русия, организирана в Руската академия на науките, но Русия не е държава-членка на Европейския съюз за разлика от България - http://www.ras.ru/sciencestructure.aspx (структура на РАН) и http://www.ras.ru/committee_of_directors.aspx (съвет на директорите на институтите). Който не се е сблъсквал със свирепа бюрокрация в науката, би могъл да разгледа тези сайтове.

Също така нонсенс е въпросът: „Правилно ли е научните институти в БАН да са зависими от политическата власт?", привлякъл 70% неодобрение. Подходът отново е психологически и експлоатира тихата ненавист на българите към корупцията на политиците у нас. Всяка политика, включително и политиката по отношение на научните изследвания и иновациите, се влияе от политическата власт. Всяка партия или коалиция, която управлява държавата след парламентарни избори, има своя политика - консервативна, либерална, социална и т.н.към определена сфера на човешката дейност, която изпълнява. Следователно въпросът е зададен некоректно с единствена цел да дискредитира сегашното правителство и политиката му на реформи в сферата на висшето образование и науката. Между другото ще вметна, че подобна реформа в духа на Болонския процес премина през всички развити държави-членки на Европейския съюз и завърши през 2006 г.

И още един некоректен въпрос: „Според вас как общественото мнение в Европа би възприело закриването на Българската академия на науките?" Отново некоректен въпрос, защото в Законопроекта за изменение и допълнение на „Закона за БАН" няма текст, който да закрива БАН. Това - първо. И второ - първият отговор е негативен, вместо позитивен, както обикновено се оформят анкетите - Да - Не - Не мога да преценя. И трето. Общественото мнение в Европа дори няма да се заинтересува от закриването на БАН, нещо повече, то дори не знае какво е БАН, защото БАН е структура, създадена по подобие на руска структура от съветския период, дори нещо повече - от сталинисткия период през 1947 г. (Сталин умира през 1953 г. и след неговата смърт се разраства протестното движение в Европа - Берлинското въстание от 17 юни 1953 г., Унгарската революция от 23 октомври 1956 г.) Така че посочените 40% са измислени, не отговарят на фактическото положение и са плод единствено на трикове по организацията на отговорите - С неодобрение, С безразличие, С одобрение, Не мога да преценя. Ако първият зададен отговор беше „С одобрение", той би привлякъл големия процес отговорили.

Мога да заключа, че е налице пълна подмяна както на въпросите, така и на отговорите на базата на манипулативното им оформяне и трикове на подреждането им. Освен това въпросите са затворени и не допускат лично мнение на респондентите, което още повече омаловажава истинността им. Нали е платено от Централно управление на БАН, анкетите трябва да дадат исканите резултати. И това ако е наука...?!

Спомням си, че именно тази социологическа агенция обяви „Прехода" като исторически период за завършил, просто така, като хрумване, без никакво позоваване на исторически събития. Истината обаче е друга. Периодът от 1989 до 10.12.1999 г. за България е период, познат в най-новата европейска история като „Промяна"(democratic change, Wende, Umbruch). На Срещата на върха в Хелзинки на посочената дата България беше спомената сред държавите, получили покана за започване на преговори за пълноправно членство. Именно тази е началната дата на Прехода, който за България ще завърши, когато бъде признато, че тя е усвоила Общото притежание на Европейския съюз - Европейските правни документи в тяхната съвкупност и ги прилага на национално, регионално и местно равнище. С други думи предстоят още 20 усилни години на преход, от които първите 10 ще бъдат най-трудни, най-наситени с драматизъм и сблъсък на традиционното мислене с модерното и нежеланието с желанието за реформи в духа на европейските и световните ценности и отдалечаване на идеологията, с която твърде мъчително се разделяме. Те започнаха с управлението на ПП ГЕРБ през 2009 г. и волята за решителни реформи във всички сфери на обществения живот у нас.

Колкото до българските учени, сигурно е крайно време да се обърнат към Европейските проекти, да усвоят правилата за попълване и да се радват на финансиране, подобно на това на колегите ни в по-развитата част на Европа.

БАН - ВМЕСТО ЧЕРНИ ЗНАМЕНА
ПРОСТО СЪВРЕМЕННО МИСЛЕНЕ И ДЕЙСТВИЕ

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

По време на поредния протест на Българската академия на науките на 1.12.2010 г. се разпространяваше една листовка, която като политолингвист няма как да не коментирам, защото тя е еманация на съответния исторически момент и огромния страх на номенклатурата в науката от предстоящата загуба на власт и свързаното с нея влияние и най-вече - страх от загубата на личното финансово благоденствие, запазено с цената на много усилия в безвремието на първите 20 години от българския демократичен преход.

Текстът на листовката

Ще цитирам буквално листовката като документален текст:

„Уважаеми граждани,

Науката има стратегическо значение за обществото и трябва да бъде управлявана компетентно и национално отговорно.

Правителството демонстрира непознаване на функциите и начина на работа на БАН, както и липса на адекватна визия а организиране, развитие и управление на науката в страната. Всички предложения за разформироване на БАН и преминаване на институтите й към министерство и университети предполагат увеличаване на финансирането за администриране и попадане на науката под пряката власт на чиновниците. Очевидно се цели тоталното й унищожаване по подобине на неуспешния модел, предложен от Симеон Дянков в Грузия.

Правителството изолира България от приоритетите на Европейския съюз за излизане от кризата чрез инвестиции в наука, образование и иновации. Държавите, които следват тези приоритети, са в процес на излизане от рецесията. Не може да се твърди, че квалифицираните кадри се връщат в България. В момента са налице обратните тенденции, които ще доведат до безвъзвратно интелектуално обезкръвяване на нацията.

Правителството непрекъснато променя позициите си спрямо БАН, което показва непоследователност и недалновидност.

Политиката на управляващите спрямо БАН ги определя като рушители на доказани постижения в българската наука и именно като такива те ще останат в съзнанието на хората.

Ще се борим докрай с всички допустими средства срещу унищожаването на най-старата научна институция в България.

Призоваваме всички родолюбиви българи да подкрепят съществуването на БАН!"

Ето именно този текст показва, че за държави като България, недостатъчно отдалечили се от комунистическата идеология, е необходимо да изтече още едно - второ - поколение, за да започнат сериозните процеси на интеграция в европейската, тип западноевропейска, цивилизация.

В духа на комунистическата идеология е набелязан врагът - правителството на Република България, правителство с християндемократическа, а не социалистическа програма и целият текст е организиран около този набелязан враг с цел дискредитацията му по какъвто и да било начин в българското общество. Манипулативните стратегии за оформяне на текста на листовката показват натрупване и градиране - от негативното оформяне чрез ключови думи - непоследователност, недалновидност до използване на думи, сочещи висока интензивност на отрицанието - унищожаване, повторена два път в краткия текст, използване на думата рушители. Позитивно оформено е само първото израчение, а последното е оформено под формата на апел, характерна стратегия за жанра пропагандна листовка.

Симулираната загриженост за „интелектуалното обезкръвяване на нацията" е само леко затишие пред новата агресия и персонализиране на набелязания враг, този път финансовия министър Симеон Дянков и неговия, разбира се, сочен като неуспешен, в духа на изказа, модел. Използвана е стратегията на пряката конфронтация, но, забележете, не с министър-председателя, а с по-ниското ниво - на министъра. Опцията за продължаващ диалог с министър-председателя Бойко Борисов е оставена отворена. Въобще нещата са премислени добре от идеологическия апарат, подпомагащ председателя на БАН акад. Никола Съботинов и ние неволно се връщаме в епохата на социализма у нас и перфектно работещия му идеологически апарат, подготвен не толкова в Съветския съюз колкото във „вражеските" държави с развита реклама, включително и политическа. Не случайно така интензивно беше използван черният креп на знамената, с които беше обкичена централната сграда на БАН срещу сградата на Народното събрание, където се състоя протестът. Той е главният акцент, който оформя мизансцена на събитието.

Общо взето се атакува съзнанието на по-възрастните поколения, между другото представящи преобладаващия състав от работещите в БАН. Именно за тях се вмъкват изрази като: родолюбиви българи, най-старата научна институция в България (младите учени биха се възторгнали от съчетание като модерна научна институция). С тази цел се вмъква и мотивът за борбата за психологическо припомняне на социализма и неговата идеология. Зад цялата тирата стои неистовият страх от разформироване на БАН, а заедно с него и от загуба на сериозното финансиране, на което все още се радват академиците.

Някои думи са извлечени от модните в политическата комуникация на последните двайсет години - компетентно, национално отговорно (управление) с хитро имитирано приплъзване в революционна ситуация на 90-те години. Присторена грижа за увеличаване финансирането за администрация и попадане на науката в ръцете на чиновниците. Тук е използвана стратегията на огледалния образ. Истината е точно обратната. Именно наличието на Централно управление на БАН като втора администрация и председател на БАН като дублиращ длъжността на директорите в научните институти е излишната администрация в българската наука, както по времето на социализма, така и сега.

Общата атмосфера на протеста

Тя проличава най-вече в съдържанието на лозунгите:

Закриването на БАН -стъпка към третия свят;
2011 Дянков и Игнатов - със средна заплата на учен в БАН;
Спрете далаверата на Дянков и Игнатов и те сами ще си отидат;
Дянков - хунвейбин, позор за България;
Книжовното дружество е по-старо от науката;
БАН ли ще кърпи дупката в бюджета;
Хер Дянков - вън;
Европейци сме ний, ама не дотам.

Уморени лица, предимно възрастни хора, макар че колоната се предвожда от младежи, ангажирани за целта, закъснял вопъл по отминалото време, което дори песента на Скорпионс Wind of Change, една от култовите песни в началото на Промяната от 90-те години или рефренът от песента на Камен Воденичаров „нали съм тук, не съм избягал" от времето на „Каналето" и Януарския мирен протест на гражданите през 1997 г., разноцветните балони, пуснати в небето в края на спектакъла, не можаха да заличат впечатлението за овехтялост и неадекватност на протестното действие, закъсняло с две десетилетия от политическите граждански протести в България и цяла Централна и Източна Европа през есента на 1989 г.

Организаторите се опитаха да се вмъкнат в лексиката и атмосферата на 90-те години, но в 2010 г. подобно действие е обречено на провал. България е пълноправен член на Съвета на Европа и Европейския съюз. В държавата е възстановен забранения от комунистите след 9-ти септември 1944 г. политически плурализъм, функционира пазарна икономика, в известна степен Европейското право е транспонирано в националното. Макар и все още плахо, страната върви по своя европейски път.

Анкетата, проведена по време на телевизионното предаване „Референдум" на 7.12.2010 г., все пак показа, че малко повече от половината българи вярват, че провежданата реформа във висшето образование и науката ще повиши качеството им. Негативизмът остана в изказването на председателя на БАН акад. Никола Съботинов, че законопроектът за БАН ще я разбие, ще я разруши като ярък контраст със силно позитивните думи на министър Сергей Игнатов за преследваната цел - да модернизираме всички сфери на нашия живот, да се възстанови достойнството на българските граждани.

ст.н.с.д-р Любима Йорданова, М.А.
политолингвист, евролингвист
e-mail: ljubima@abv.bg
тел. 8 77 65 91, 989 2968,
GSM 0886 92 66 16

БЕЛЕЖКИ
към „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България"

Вносители: Георги Иванов Андонов,
Ирена Любенова Соколова,
Ивелин Николаев Николов,
Иво Тенев Димов,
Ивайло Георгиев Тошев,
ПГ на ПП ГЕРБ

Дата на постъпване: 3.11.2010 г.

Сигнатура: 054-01-86

Водеща комисия: Комисия по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта

(Обн. ДВ, бр.38 от 2010 г., Решение № 11 на КС на Република България,обн. ДВ, бр. 81 от 2010 г.)

Обща бележка: Би било добре да се вземе решение за транслитериране (предаване с латински букви) на научните степени и академичните длъжности на латиница.
Аргумент: На немски език например „доцент" означава само „преподавател", може и във вечерно училище или някакви курсове и не е част от научната йерархия. Може да се използва Prof. Dr. или друг вариант, но е добре практиката да бъде уеднаквена. Също така е важно да се знае как трябва да се предаде на латиница научната степен „доктор на науките" поради липса на аналог в развитите държави.

§ 4. Към (2) да се добави текстът: „При научни направления, недостатъчно разработени в Република България, за членове на журито се определят и чуждестранни учени."
Аргумент: В следващите години като последица от обучението на български студенти в чуждестранни висши училища у нас ще се увеличи броят на разработки в научни направления, за които в България няма или няма достатъчен брой специалисти. Редно е в журито да бъдат канени чуждестранни учени. Може да се регламентира дали тяхното мнение трябва да бъде рецензия или просто становище и изразено лично отношение и впечатление от работата на младия учен, например, изпратено по имейла. Също така да се регламентира личното присъствие, виртуално участие в обсъждането с въпроси и мнения или просто изпратен имейл. В момента цифровизацията на науката в Европейското изследователско пространство е една от най-важните насоки на политиката в областта на изследванията и иновациите. На 19.05.2010 г. Европейската комисия оповести своята „Дигитална адженда за Европа".

§ 5. Към (3). Терминът „дистанционен" да се замени с „виртуален". Думите „Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение."да се редактират като „Подготовката е възможна и във виртуална форма на обучение."
Аргумент: Не всяка дистанционна форма на обучение е виртуална, а програмата за eLearning на Европейската комисия в периода 2004-2006 г. имаше именно този стремеж - виртуализацията на висшето образование и науката в Европа. Тази година беше обявен и дигиталният дневен ред на Европейския съюз като важен акцент в ресорната политика на Европейската комисия. Термините са „еLearning" или „виртуално обучение".

§ 9. Чл. 12 (1). Тук и на всички места в текста на законопроекта думата „лице"да се замени с думата „учен".
Аргумент: Думата „лице" е в употреба в полицията и днес, използвана е и от оперативните работници на Държавна сигурност в миналото, асоциира се с престъпна дейност и не е подходяща за използване в сферата на висшето образование и наука. Там ключовата дума е „учен", без значение дали тя се използва за назоваване на „преподавател" или „изследовател".

§ 10 (1). Да се добави текстът: „При специалности, за които няма или няма достатъчен брой специалисти в България, се канят чуждестранни учени. Те могат и да не присъстват на защитата, а само да изпратят писмената си рецензия (становище) по електронен път преди нея."
Аргумент: Много се съмнявам, че в някои нови за България специалности като „право на картела", „киберпрестъпност", „евролингвистика" могат да се намерят трима български професори, които да бъдат включени в журито. И тъй като чуждестранните учени, в развитата част на Европа например, са заети хора, чийто график на движение (участие в международни конференции, лекции в чужбина и т.н.) е определен обикновено една година преди събитието, трябва да се определи формата на присъствие - физическа, виртуална, писмена чрез предварително изпратено становище или рецензия по имейла. В практиката на Европа има научни институти, регистрирани като фондации, в които няма йерархизация на учените, но работят именно учени с докторска степен, които се занимават само с изследователска работа и не преподават. Те биха ли имали право да участват в подобно жури или само професори от висшите държавни/ частни училища?

§ 15. (1) 3. Да се редактира по следния начин: „3. да са представили публикуван отпечатан или електронен монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или виртуално в блогове и сайтове - корпоративни или лични ...."
Аргумент: Виртуалната форма на публикуване е модерна форма на публикуване в съвременната наука. Тя е по-бърза и по-видима за обществото, включително и за научната общност като съвременна форма на публикуване, независима от финансов източник и отпечатване на хартия, което ще трае няколко месеца. Аз лично поддържам блог, микроблог и сайт, в който съм публикувала книгата си „Комунизмът и българите" - http://www.communism.nauka.bg . От сайта може да се чете, принтира, да се изпрати на приятел, колега, интересуващ се от темата, да се води специализиран диалог с аргументи, който е видим за цялата общност и т.н. Специализираните научни издания, особено печатните, са обикновено списания, които поради липса на финансиране не излизат от печат с години. Това е съвременната практика в България. Практиката от развитата част на Европа, имам предвид Дания и Германия, включва заплануване на средства за сборника в рамките на конференция и излизането от печат на следващата година, като предварително книгата е включена в плана на издателската верига, обикновено за научна литература, но транснационална издателска верига. Възможна е електронна публикация и off-line, на CD-ROM, редовна съвременна практика при издаване на речници освен разполагането им в интернет.

§ 19. Към чл. 27 а (1) да се добави. „Подписалите предложението с „особено мнение" го аргументират писмено."
Аргумент: По този начин се спазва принципът на прозрачност в работата на институциите. Писмената аргументация впоследствие може да се обори чрез други аргументи. „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи" в чл. 45, т.2 разрешава подписване с „особено мнение".

§ 20. Чл. 20. (1 ). 3. Да се добави текстът: „... монографичен труд, печатен или електронен... специализирани научни издания, печатни или електронни, също и блогове и сайтове на автора...
Аргумент: Същият като в § 15. (1) 3.

§ 22. Чл. 29 б. Да се добави текстът: „При специалности, за които няма достатъчен брой български специалисти и специалисти с ранг „професор", се назначават чуждестранни учени. Те могат да участват в журито физически, виртуално или да изпратят рецензията (становището) си предварително в електронен вид.
Аргументи: Качество на оценяването.

§ 25. Чл. 32. Да се добави текстът: „... и Европейския съд по правата на човека в Страсбург".
Аргумент: От 1992 г. Република България е член на Съвета на Европа след ратификация на „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи".

* * *

С този нов „Закон за развитието на академичния състав на Република България" приключва работата си Висшата атестационна комисия (ВАК) при Министерския съвет на Република България. Тя е създадена по съветски образец в сталинисткия период на управление на България към Комитета за наука, изкуство и култура с Постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 8 март 1949 г., протокол № 32. § 1 гласи: „При Комитета за наука, изкуство и култура се създава Висша атестационна комисия за присъждане на учени степени и звания." Постановлението е обнародвано в „Държавен вестник", Година LXXI, Брой 58, София, 14 март 1949 г. Една 60-годишна несправедливост към българските учени с централизирано и идеологизирано управление на науката си отива в историята.

Заедно с ВАК приключва действието си и „Закон за научните степени и научните звания" от 1972 г., с идеологическите си изисквания, заложени в отделни членове, алинеи и точки, с които се изисква политическа характеристика на кандидата или принудата, кандидатът с разработките си, включително и дисертационния си труд, да подпомага развитието на социализма в страната ни.

На по-късен етап ще бъде отстранена научната степен „доктор на науките", също наложена в българската наука по съветски образец с Разпореждане № 659 на Министерския съвет от 14 май 1958 г. за утвърждаване на Правилник за Висшата атестационна комисия, т.2 а., публикувано в „Известия на Президиума на Народното събрание", Година ІХ, Брой 43, София, 30 май 1958 г.

И в настоящия момент руската наука различава „докторски и кандидатски дисертации" - http://vak.ed.gov.ru/ru/docs/?id54=3&i54=3 , правило, което беше насилствено наложено в българската наука в периода на социализма. Все още в Русия има „Высшая Аттестационная комиссия (ВАК)", както още и в Азърбайджан, Армения, Белорус, България, Грузия, Казахстан, Киргизтан, Молдова, Тюркменистан, Узбекистан - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%90%D0%9A , все държави, които не са сред първите в скалата на научните изследвания и иновациите.

У нас приключи един продължителен исторически период след преврата от 9 септември 1944 г., характеризиращ се с неуважение към знанието. И тук ще цитирам „Наредба-закон за признаване правата на висшисти при заемане на държавна, общинска или обществена служба на писателите, членове на писателския съюз, които нямат висше образование" „Държавен вестник", Година LXVІ, Брой 234, София, 24 октомври 1944 г. и „Закон за временно отменяване образователния и служебен цензове служителите при Народното събрание", „Държавен вестник", Година LXVІІІ, Брой 106, София, 14 май 1946 г.

Колкото до „Закон за отменяване на всички закони, издадени до 9 септември 1944 г.", публикуван в „Известия на Президиума на Народното събрание", Година ІІ, Брой 93, София, 20 ноември 1951 г., той налага комунистическата идеология като единствена в България за няколко десетилетия. Този факт обяснява трудния преход на българите при повторното им приспособяване към ценностите и правилата на европейската цивилизация, както и съпротивата, която „Закон за развитието на академичния състав в Република България" срещна при налагането си през 2010 г., включително и от страна на Президента и Конституционния съд на Република България, плод на все още идеологизирано съзнание и неисторизирала се комунистическа идеология.

С приемането на този закон пътят към модернизация и европеизация на българската наука е открит, на 21-та година от демократизацията на Република България вследствие на мирните протести на гражданите от есента на 1989 г. и 90-те години на миналия век.

ст.н.с.д-р Любима Йорданова, М.А.
политолингвист, евролингвист

e-mail: ljubima@abv.bg
тел. 8 77 65 91, 989 2968,
GSM 0886 92 66 16

БЕЛЕЖКИ

към „Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за Българската академия на науките"
Вносители: Ирена Любенова Стоилова,
Борис Крумов Грозданов,
Ивайло Георгиев Тошев,
Стефани Михнева Михайлова,
Румен Стефанов Стоилов,
ПГ на ПП ГЕРБ, 25.11.2010,
Сигнатура: 054-01-94
Водеща комисия: Комисия по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта
Обн. ДВ, бр. 85 от 1991 г., изм. бр. 90 от 1993 г.,
изм. и доп. бр. 123 от 1997 г., изм. бр. 41 от 2007 г.

От закона: Чл. 1 (2). Да отпадне тук и в целия текст „член-кореспонденти".
Аргумент: Целта е постигане на основния принцип на равнопоставеност сред членовете на БАН (академиците) и бягство от йерархичност и най-вече от съветския модел, в който има „член-кореспонденти". Член-кореспонденти в западноевропейските академии няма. Думата „член-кореспондент" се асоциира негативно със съветизацията на науката в бившите социалистически държави след Втората световна война при новото преразпределение в Европа и не е нужна в настоящия момент на България като държава-членка на ЕС и Съвета на Европа. Нека спестим негативните коннотации към държавата си. Вж. сайта на Руската академия на науките - http://www.ras.ru/members.aspx , където са дадени категориите: действителни членове (академици) и член-кореспонденти, както и чуждестранни членове.

В Закона за БАНИ от 1940 г. чл.чл. 5 и 6 се споменават: „редовни членове" - 48 души и „извънредни членове" - най-много 20. Има и „дописни членове", които имат постоянно местожителство извън София и околностите й, чл. 7. Поправката е направена в сталинистко време в чл. 6 на Закона за БАН от 1947 г. В Академията има: редовни членове (академици) - най-много 72 и членове кореспонденти от страната и чужбина - най-много 80. Има и почетни членове. В чл. 6 се появява и съветската сталинистка йерархия в научните степени - „кандидат" и „доктор" на науките. По-нататък продължава идеологизацията в стила на комунистическата идеология в „чл. 8. Не могат да бъдат в състава на Българската академия на науките лица, които са проявили и проявяват фашистка и всяка друга противонародна дейност и лишените от правата по чл. 30 от наказателния закон. Лица, реабилитирани, дали доказателство, че са променили своите фашистки и противонародни схващания, могат да бъдат приети отново, по решение на управителния съвет на Академията, в нейния състав."

От закона: Чл. 7. Да се обмисли още веднъж броят на академиците (и член-кореспондентите). Броят им не е ли много - 200 души спрямо все по-намаляващия брой на населението на България?
Аргумент: В Закона за БАНИ от 1940 г. са 48 редовни члена, които се разпределят в 4 клона х 12 души и най-много 20 извънредни члена. В Закона за БАН от 1947 г. стават съответно: академици - най-много 72 и член-кореспонденти - най-много 80. Понастоящем са съответно: академици - 80 души и член-кореспонденти - 120 души. Все пак те тежат на държавния бюджет и, ако имам предвид имена от сайта на БАН, част от които познавам, съвсем нямат заслуги за българската наука, а са наследство от тоталитарната система и начина на избор вътре в състава на номенклатурния апарат в науката и изкуството.

От законопроекта:

§ 4 (4). Да се посочи броят на заместник-председателите и научния секретар.
Аргумент: При положение, че няма йерархия сред научните секретари, защо трябва да има „главен научен секретар". Един е достатъчен, а заместник-председателите? Да се уточни броят им в законопроекта - 2, 3, колко?.

Да се изведе алинея и за мандатността в смисъл, че „председателят, заместник-председателите и научният секретар могат да заемат длъжността най-много два последователни мандата."
Аргумент: Мандатността е една от характерните черти на демократичното устройство на съвременното общество. И длъжността „президент", включително и в България, се заема най-много два мандата от един човек и това е демократично правило.

§ 6. (3) и (4) Да се обособи текст, че „членовете на научния съвет и директорът могат да заемат поста най-много два последователни мандата."
Аргумент: Същият както в § 4 (4).

§ 7 . 5 в (1.) Да се добави текст или по-добре да се обособи нова точка: „За възражения се сезира министърът на образованието, младежта и науката."
Аргумент: Като имам предвид възрастта на академиците в България - около и над 70 г., но главно надпенсионната за европейските учени - 65 години, много се съмнявам, че те ще могат да се справят с методическото ръководство на институтите и да разберат смисъла на европейските политики в областта на иновациите и технологиите и приетата на 19.05.2010 г. „Дигитална адженда за Европа". Цифровизацията на науката не е присъща на тяхното поколение учени. Предстои буквално преобръщане в много специалности в сферата на науката, като например правото, във връзка с навлизането на Европейското право в България с всичките му разновидности - право на картела и т.н.

Говоря за ценностна система, а не за формални правила, които разбира се трябва да бъдат уредени в „Устав на БАН".

Имам предвид и реално поведение като например противопоставянето на изграждането на структура, която да разработи Европейската комуникационна политика по Комуникационната стратегия на Европейската комисия от 2000 г. , забрана да се изследва най-новата история на Република България паралелно с протичане на обществените събития, обикновено политически и т.н. Като последствие със знак минус ще отбележа, че през 2007 г. Република България стана пълноправен член на ЕС, без да е изпълнила третия от Копенхагенските критерии - транспониране на Европейското право в националното и придобиване на административен капацитет на държавните власти на национално, регионално и местно равнище.

§ 10. В чл. 8. (1) трябва ясно да се определи пожизненото възнаграждение на академиците, което не би било редно да надвишава два пъти средната пенсия в Република България.
Аргумент: За никого не е тайна, че академици и член-кореспонденти в БАН са хора единствено от номенклатурата, включително и сътрудници - щатни и нещатни на Държавна сигурност, а не видни учени с международно признание. При това положение всяка по-голяма сума, отпускана от правителството, би предизвикала както недоволство, така и присмех сред населението. И то с основание. Къде са трудовете по химия и физика на последните двама председатели на БАН акад. Иван Юхновски (сега член на Президиума на ВАК) и акад. Никола Съботинов? И къде са нобеловите им награди? В подобен вид академии, които не са обучителни, а почетни, членуват главно нобелисти и хора с международно признание, но българското мецосопрано Веселина Кацарова, която е камерзингерин на Виенската държавна опера, не е академик. Това е пример.

§ 13. (4) т. 2 да се добави: „и европейски проекти".
Аргумент: Многостранните европейски проекти са мощно перо за изследователската дейност в България. Българските учени ще навлязат в Европейското изследователско пространство именно чрез транснационалното и интердисциплинарното научно коопериране.

§ 16. мисля, че е пресилен и бих предложила да отпадне.
Аргументи: В момента има директори на научни институти с повече от два мандата, както и в надпенсионната възраст 65 г. Ако продължат още няколко години пребиваването си в управлението на съответния научен институт, те от всяко положение повече ще възпрепятствот модернизирането на института, отколкото да подпомогнат дейността му. Т.нар. „протести на учените от БАН" като нелепо поведение, в които участваха главно хора от номенклатурата в надпенсионната възраст, част от тях и над 70 г., е доказателство. Вместо проучване и участие в европейски проекти, вдетиняване и искане допълнително на „60 милиона лева за БАН", като че ли министър-председателят ще си ги извади от джоба, за да им ги подари и то по време на криза и бавно излизане от нея. Същите хора обаче не участваха в политическите протести през 90-те години, включително и в Януарския мирен протест на гражданите през 1997 г. Ясно е, че амбициите се свеждат единствено до личното финансово състояние и благополучие. Науката не се мярка дори и като мираж в съзнанието на т.нар. академици.

За предпочитане е учените да бъдат стимулирани, и това е работа на министъра на образованието, младежта и науката, да избират възможно по-млади хабилитирани учени с принос в науката и познаване на науката на развитите държави за директори на научните институти, които ще подпомогнат цифровизацията на българската наука, откровена политика на Европейската комисия през 2010 г. Изборът, разбира се, е на учените, но може да бъде зададена подобна формула с помощта и на медиите.

§ 16. Да се обособи алинея в смисъл, че „един учен може да заема само един административен пост."
Аргумент: Понастоящем председателят на Общото събрание на БАН член-кор. Стефан Воденичаров, навършил 66 години, както личи от сайта на БАН - www.bas.bg, т.е. в надпенсионна възраст, е новоизбран за директор на научен институт. Няма значение дали един учен е академик, в надпенсионна възраст той не би трябвало да заема административен пост. Никой не му пречи да си членува в БАН, но като почетен член. Важно е учените да се пенсионират на 65 години, за да не възпрепятстват модернизацията на науката.

* * *

В заключение ще добавя, че измененията и допълненията в „Закона за БАН" подпомагат динамиката във финансирането и работата на научните институти и учените. Те ще засилят мотивацията на българските учени и конкурентноспособността им в пазарните условия. Тъй като промените не са многобройни и само подобряват качеството на структуриране и функциониране на науката, според чл. 11 (1) от Закона за нормативните актове не е необходимо да се създава нов закон.

Законопроектът е само първа крачка в модернизацията на българската наука и осъществява децентрализацията й, важно условие за функциониране на науката в развитите държави.

По-нататък хармонизацията й с европейската наука включва интегрирането на научните институти в структурата на висшите училища в духа на реформата, която завърши за висшите училища през 2006 г. и подпомогна акредитацията им по Болонския процес с цел признаване на квалификациите. На 4.11.2010 г. в Европейския парламент имаше изслушване във връзка с признаване на професионалните квалификации и необходимостта от промени в „Директива относно признаването на професионалните квалификации (от 2005 година)" - http://www.europarl.europa.eu/news/public/story_page/038-89983-298-10-44-906-20101025STO89967-2010-25-10-2010/default_bg.htm .

Държавните университети в Европа, а и в света, са структурирани с две основни направления:

• обучение, съсредоточено във факултетите и
• изследвания, организирани в центрове, институти, лаборатории.

Българската практика на държавните висши училища трябва да следва този модел, защото през 1999 г. Република България е подписала Болонската декларация. В наш интерес е дипломите на българските студенти и учени да се признават на територията на целия Европейски съюз и улесняват мобилността им по отношение на заетостта.

На 8 и 12.10.2010 г. в нета беше разпространено протестно послание, засягащо образованието и науката в България - http://argobg.info/press/ и http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=308&Itemid=1 . Мислех да не отразявам протеста от 13.10.2010 г., но той е важен като част от планираната поредица от събития, които пък трябва да подкрепят идеята за „противоконституционност" на реформата във висшето образование и науката, провеждана от правителството на ПП ГЕРБ за първи път от 38 години. Като човек, който вече 20 години се занимава с граждански протести, за мене не е трудно да различа манипулацията от искреното възмущение именно на базата на придобития опит от различните протести, които наблюдавам две десетилетия.

Исканията и аргументацията

Науката е представена като „предадена, провалена, разорена". Бюджетът за наука за 2011 г. е назован „бюджет на невежеството". В текста има и още тежки думи - „Безумните законодателни инициативи на МОМН доведоха до пълен хаос академичното израстване, бетонираха „феодалното" статукво и ощетиха учените." Значи, тази е целта на натрупаните негативни синоними - да бъдат определени законодателните инициативи на образователното министерство като „безумни". Ясно е, че именно решителната реформа и опитът за хармонизация на българската наука с науката в развитите държави, която започна едва през 2010 г. след пропиляни 20 години, притеснява хората, ползвали привилегии в отминалите няколко десетилетия, защото е нарушила комфорта им на привилегирована и недосегаема каста в обществото.

Пълният хаос в академичното израстване сигурно не е създаден през последните 15 месеца управление на ПП ГЕРБ, а е натрупан от непровежданата близо четири десетилетия реформа. Само ще вметна, че в развитата част на Европа науката буквално „скача" на три години, защото този е обикновеният срок за разработване на научен проект. Феодалното статукво действително е бетонирано и то от факта, че през изминалите две десетилетия управлението на науката остана в ръцете на комунистическата номенклатура, под каквато и форма да се проявява тя в днешните условия, а идеологизацията на науката в днешния ден на България не може да се приветства. Дори и защото е противоконституционна.

Държавата не съкращава учените, а трябва. Пенсионната възраст и сега не се спазва и в ръководството на науката в БАН и ВАК все още има доста хора в надпенсионна за Европейския съюз възраст, включително и като „спечелили" конкурс за директори на институти, центрове или както там се казват структурите според имитираната „реформа" в БАН.

Целенасочена „убиваща науката ни държавна политика" просто няма. Има леност, натрупана в социалистическите десетилетия на мързел и ползвано наготово, без усилия, финансиране единствено от държавата. Липсват навиците, присъщи на учените от развитата част на света, включително и Европа, за разгръщане на мрежа от странично финансиране - от фондации, бизнеса, европейски проекти. Броят на учените зависи именно от тази активност за създаване на мрежи за подкрепа на изследванията, а тя съществува. Тук ще насоча вниманието само към европейските програми и стратегии от тази година, за които е осигурено финансиране - „Дигитална адженда за Европа" /19.05.2010 г./ и „Силата на иновациите" /6.10.2010 г./.

Към ритуализацията на протеста

В текста на протестното послание е посочено: „черни дрехи и черна шапка, с бяло шалче. Носете дълги и дебели въжета или въжета за пране!" Тиквите от предишни протести с ефект, поддържащ единствено шум в системата, са заменени с въжета, с които, разбирано в преносен смисъл, българските учени сами връзват ръцете си.

Мисля, че е време учените в България да излязат от тинейджърската си възраст и се превърнат в зрели хора, които знаят правата си, но знаят и задълженията, които произтичат от тях.

Най-важното действие сега е да се проучи пътят за масовизиране на европейските проекти и участието на български учени в тях на интердисциплинарен и транснационален принцип за постепенно навлизане в Европейското изследователско пространство през следващите десетилетия. Само по Дигиталната адженда са предвидени 11 милиарда евро за учените от Европейския съюз - за иновации и технологии. Държавата е участник в съфинансирането, но не е вече основен и единствен донор, както беше по времето на социализма. Време е тази максима да се осъзнае. Тя ще промени и поведението на българските учени. И финансовия им статус на хора от средната класа.

Авторска публикация. Препечатано от http://www.obshtestvo.net/content/view/1886/6/.